Ода на отеления вол

Ах, каква изненада!
Тези дни ми се отели волът.
Аз уж без грижи, без забави,
през глава под юргана,
крих се от света.
Чувах аз мучене,
грохотно бумтене,
но сърцето ми не даде
в теготата да надзърна
и поука да си извлека.
Че мълчанието е злато,
знанието - пари;
че слънцето изгаря,
а сянката тежи.

Чувах аз мучене,
грохотно бумтене.
И сърцето ми в помая
спря да тупти.
Словата пресъхнаха.
В полята безплодни
посяти, изсъхнаха,
съвсем подсъхнаха.
Мисълта ми се сопна
и гордо отсече
"Край! Аз се
отказвам да мисля.
Намери си друг покой,
свой собствен конвой."
Дните се занизаха,
времето засече
и животът замръзна
в позната картина
на повторения и тъга,
омразна забрава и самота.