Пролет

Фина вибрация на нежност,
полъх на топлина, арома.
Тежки, тъмни времена отминават,
обещаващи тръпки полазват.
Един ден снегът се разтопи,
птици запяха, слънце проблесна.

Бавно живот се просмука
и в малката пролука
пролетта постепенно се настани.
Сега вече е тука, жива.
Весела, слънчева, игрива.
Свраки клонки крадат, сухата
трева отнасят, гнезда си строят.
Птичките радостна песен подхващат,
пчелите жужат, калинки пълзят.

Дръвчета своите клони украсяват,
луковитски се садят, градини се копаят.
Слънцето е верен другар напоследък,
усмивката, накит чудесен, лицето краси.
Събудената природа без прозявка
бърза света да украси и
своите чудни таланти на нас да подари.

Радост в сърцата, надежда в главата,
а душата поуморена разтваря ръце и
целия потенциал на мистични светове
в себе си приема и цъфти под ярките лъчи
на тази току що настъпила промяна.
А душата в омая и захлас се смее,
сили събира и добрина сее.

Светът се събужда, духът оживява.
Пролет настъпва, земята ликува.
Всички твари се размърдват,
къщички строят, градини творят.
Съживилата се природа тайно мъдрува,
чудесата си прегрупира и пред нас
ги разкрива. Пролет е дошла.
С нови сили дарена, душата ми ликува.