Хумористично стихотворение

Той помисли, че съм му награда.
Седна тежко на дивана
и на своя прът си се подпря.
Аз му сладки думи пея,
той се гизди и черви,
сладости предвкусва, мили думи ми реди.

Змей страхлив се той оказа.
Аз го гоня - той ми бяга.
Прътът му се изкриви
и не смее да го потопи.
Покри се под халата
и от чужда купа сърба.

Ах тези теготи сърдечни
по бастуна му крив -
де е ни да му се радваш,
ни да се подпреш, а гледаш
отдалече и в замая сладка
сама в соса си топиш.