Translate

Search This Blog

Saturday 7 January 2012

Джордано Бруно

„Аз вярвам в съществуването на безкрайна вселена като резултат от безграничната божествена мощ, тъй като аз бих оценил като недостойно за божествената добродетел и сила, ако тя (бидейки в състояние да създаде, освен този свят, безкрайно много други светове) би взела да създава крайно мироздание. По такъв начин аз заявявам, че съществуват безброй отделни свето­ве, подобни на нашата земя, които, както учи Питагор, и както аз разбирам, са звезди, подобни по своето естество на Луната, на други планети и на други звезди, които са безбройни; всички тези небесни тела са светове, които нямат брой, и всички те образуват безкрайната Вселена в безграничното пространство; това се нарича безгранична Вселена с безбройни светове и в него има двойно величие - величието на Вселената и на затвореното в нея множество светове. Косвено това може да се тълкува като нещо противоположно на правоверната истина.
Освен това, в тази Вселена аз откривам Вселенското Прови­дение, благодарение на което всичко живее, расте и се движи в своето усъвършенстване, и аз разбирам това двояко: първо - в аспекта, в който цялата душа присъства в цялото и във всяка частица от цялото, и това аз наричам природа, сянка и отпечатък на божествената стъпка; второ - в неизразимия вид, в който Богът като същност, присъствие и сила се намира навсякъде, във всичко и над всичко, не като част, не като душа, а като нещо неизразимо. Освен това, според мен всички атрибути на божествеността са едно и също нещо.
Също както богословите и великите философи, аз различавам три атрибута: сила, мъдрост и доброта, или по-точно - ум, разсъдък и любов, които отначало получават битие в ума, след това придобиват конкретно индивидуално битие чрез разсъдъка и накрая се хармонизират чрез любов. Ето така аз разбирам битието във всичко и навсякъде и няма нищо, което да не участва в битието; няма битие без същност точно както нищо не може да бъде красиво без присъствието на красота; по такъв начин нищо не може да бъде свободно от присъствието на божественост, и така по пътя на разсъжденията, аз стигам до разбирането за различията на божествеността.
Допускайки причинност за възникването на света, аз мисля, че в цялото си битие той зависи от първопричината, така че аз не отхвърлям термина „творение", което разбирам така, както се е изразил Аристотел: „Бог е това, от което светът и цялата природа зависи"; така че, според обяснението на св. Томас, светът, бил той вечен или временен, зависи от първопричината, тъй като няма нищо, което да е независимо в него.
После, що се отнася до истинската вяра (но с философско тълкуване на индивидуалността на божествените лица), това е мъдростта и синът на ума, наричан от философите „интелект", а от богословите „Слово", което се било облякло в човешка плът. Придържайки се към философията, аз не можех да разбера това, съмнявах се и не вярвах в него; но доколкото си спомням, не съм изразявал тези си съмнения нито устно, нито писмено... Колкото до Светия Дух в трето лице, аз не мога да го разбера така, както изисква вярата, а по питагорейски и подобно на Соломон го разбирам като душа на вселената или като присъщ на вселената, според казаното в мъдростта на Соломон: „Духът Божи изпълнил цялата земя и това, в което се съдържа всичко" - това напълно се съгласува с питагорейската доктрина, пояснена от Виргилий в текста „Енеида"...
От този дух, който наричат живот на Вселената, според моето разбиране и по моята философия, след това произлиза животът и душата на всичко онова, което има живот и душа, която според мен е безсмъртна така, както и всички тела, които в своята субстанция са безсмъртни, тъй като няма друга смърт, освен разделянето и събирането - учение, което изглежда е изразено в Еклезиаста, където е казано: „И няма нищо ново под слънцето, което е сега - то е, което е било" [„Което е било, то е, което ще бъде, и няма нищо ново под слънцето" е друга версия на същото -бел. ред.]."

No comments:

Post a Comment